Българският парламент избра пътя по който ще се развива безусловно необходимата стопанска реформа. Този пьт е реституцията, зачеркваща с един замах 45 години на неимоверни усилия и небивала пренастройка в душевността и бита на нашия народ. В стремежа за реставрация на отминалия с установяването на съветска хегемония у нас политически и културен живот българските държавници и народни избраници се насочиха към възвръщането на структура на собствеността, подходяща за една силно изостанала към днешния ден аграрно-чиновническа страна. Пропускат се възможностите тласъкът за икономиката и за разрешаването на продоволствения проблем да дойде от раздържавяването в полза на предприемчивите, способните и запознатите с механизмите на съвременното производство и търговия хора. Отлага се с няколко години изплуването на българските предприемачи във водите на модерното капиталистическо стопанство.

С няколко думи в Република България се създава изключително широка прослойка на дребни, средни и едри рентиери. В селското стопанство, търговската мрежа и веригите за услуги повсеместно се настаняват пазарните наемни отношения, паразитиращата върху чуждия труд, затормозяваща го аренда. Разрушават се изградени организации, инфраструктура и традиции в името на .принципа" (и на нечии лични интереси). На тяхно място се налага спекулативната експлоатация на реституираните обекти.

С една година се забави приватизацията, а някои се опитват и още да я задържат. Води се борба за позиции при нейното осъществяване, без съобразяване с общонародния интерес и с призивите за равнопоставеност и лоялна конкуренция. Политици, които във всяка нормална държава биха изхвърчали поради използване на властта за собствени нужди, без проблемно прокарват своите капризи пред общодържавните задачи. А после доволни потриват ръце, цинично топлейки душичките си с разисквания около корените на всеобщата мизерия.

Относно селското стопанство, след като милиони станаха собственици, се питаме дали и гладуващите няма да са толкова. В най-добрия случай отново кооперацията ще завладее родните поля. А имаше възможност чрез разумно законодателство да се формират едри и средни частни земеделски стопанства и голям държавен поземлен фонд, който да решава общонационалните задачи за оземляване на малоимотните и на преселващите се отвън българи. Уви! Шаренията и простотията се завръщат в българското село. Дано поне има повече колорит, че от чужбина да идват да ни снимат дереджето и да подхвърлят по някой бонбон, дъвка или цигара на селянчетата.

11.05.1992

*"Реституцията - примка за реформата" - "Зора", бр. 22/9.06.1992