С правителството на проф. Беров се завърнахме към темата за социална приватизация. Засега неуверено и уклончиво г-н Валентин Карабашев - стратегът на приватизацията, ни убеждава в необходимостта от повече популизъм при раздържавяването. Разбира се, той не използва термина "популизъм", но стремленията му са да получи широка обществена подкрепа за правителството. С добрия си политически усет г-н Карабашев изглежда схваща, че провалът на СДС се дължи на прекалено дясната, реставрационна политика, която разочарова широки слоеве от неговите доскоро наивно ентусиазирани привърженици. Този млад политик, търсещ място в управлението за доста години напред, отказва вече да обслужва егоистичните интереси на съмнителния елит, изплувал за три-четири години от пяната на общественото сътресение, и се ориентира към един по-рационален модел на приватизационните процеси, чрез които реално да се впрегне националната енергия. Бих искал да вярвам, че неговите нови проекти съзнателно се насочват към национална приватизация, осигуряваща развитието и благополучието на България през следващото столетие. Дано да е така и той да не остане във вижданията си само до социалните аспекти на раздържавяването.

Същностна цел на националната приватизация според мен е тя да превърне преобладаващата част от народа в собственици на средства за производство, да върне общественото съзнание в сферата на капиталистическото разпределение на благата, за да се преодолее егалитаризма и с това действително да се извърши декомунизация. Подценяването на участието на широки слоеве от населението в приватизацията застрашава реформата, обрича на колапс промяната, която по резултати ще се свие до прекатурването на една върхушка от друга, при оставаща си балканска авторитарна икономическа система, и от нея неминуемо ще се изродят поникналите кълнове на демокрация и плурализъм.

Изискванията на националната приватизация са не просто да се спази социалната справедливост и всеки да получи своя дял от изгражданото с общ труд, а да се създаде възможност тези дялове да се възпроизведат в ново, жизнеспособно производство и предприемачество. Нужен е не "равен старт", потребен е отворен път за можещите, знаещите, гледащите напред и прозиращи в бъдещето.

Не на последно място националната приватизация ще спомогне за съвземане и въздигане на българската държава, която след изчерпването на възможностите на етатизма трябва отново да намери своето подобаващо място в свободното пазарно стопанство. Приватизацията е нужна, за да се възвърне конкурентното начало при държавните предприятия и да се съживи държавната собственост, защото без нея просто няма да минем.

Въпреки потребността от бърза и всеобхватна приватизация, поставянето на определени граници и временни бариери при осъществяването й не може да се избегне. За да запазим своята макар и относителна самостоятелност и независимост, за да гарантираме националната сигурност, ще се наложи държавата да запази преимущественото си участие във военната промишленост, транспорта и съобщенията, енергетиката. Само в разумното и премерено раздържавяване е шансът на България да оцелее и да се модернизира, но в него се съхранява и потенциал тя да изпълни неосъществените досега национални задачи.

25.01.1993

*"Зора", бр. 5/2.02.1993