Зараза някаква е плъпнала из българската празнична ритуалност. След д-р Георгиев и БНРП, които отбелязаха годишнината от превземането на Одрин през 1913 г. на датата по стария стил, от тази година и Съединението го споходи честта да се отпразнува 12 дни преди да се навършат 107 години (18 септември 1992 г.) от осъществяването му. Две седмици по-късно, за да не остане назад, Стефан Савов с цялото демократско войнство си припомниха за обявяването на Независимостта на България, но с 15 дни по-рано от необходимото. От телевизионния екран коментаторки с горещи очи ни убеждаваха, че точно в тези дни са се случили великите събития, а анкетите със случайни минувачи навираха в тв-пространството отчайващата безпросветност на съгражданите ни.

Като оставим настрана въпроса, че 6 (18 по нов стил) септември и 22 септември (5 октомври н. с.) все още не са официални празници, се питаме: дали от догодина националният празник 3 март - Освобождението на България няма да се отмести на 19 февруари, на която дата досега се прекланяхме пред бесилото на Апостола. А може би, цялата тази галиматия е някакъв комунистически заговор, тъй като 6-и септември по нов стил е доста близичко до 7 и 9 септември, годишнини от две бележити събития - рождението на др. Тодор Живков през 1911 г. и отечественофронтовския преврат от 1944 г., а вечерта на 22 септември е запомнена в по-новите времена като начало на Септемврийското въстание от 1923 г. Кой знае...

25.09.1992

*"Кой знае..." - "Зора", бр. 39/6.10.1992