Преждевременното изхабяване на парламентарната конфигурация, определена от последните избори, водещо към затормозяване на политическата обстановка у нас, както и крайно незадоволителната работа на народните избраници, наведоха общественото мнение на мисълта за промяна в избирателната система. Спорно е, дали тази кампания беше изкуствено предизвикана от заинтересовани сили, но е безспорно, че тя ще удовлетвори с един евентуален свой успех твърде ограничен кръг от политическите формирования, които в момента са се настанили зад парламентарните банки. Въпросът е, кой ще е най-печеливш измежду тях?

Известна е ролята на прилагането на мажоритарния изборен принцип за консервиране на политическото представителство, както и за стабилизиране на институциите. Съчетаването на положителни с не чак дотам адмирирани качества и характеристики, възбужда силни колебания спрямо използването му, при всецялото желание избирателите, а не партийните щабове да определят кой ще влезе в Народното събрание. Днес много внимателно и експериментално трябва да се подходи при възвръщането към смесената система на избори, защото ситуацията, сравнена с тази от пролетта на 1990 г., е значително променена.

Стар и познат похват е, управляващото мнозинство да изменя в края на своя мандат избирателния закон, така че да си осигури нов мандат и мнозинство в бъдещия парламент. БСП и ДПС, въпреки разлагащите парламентарните им групи отцeпления, също не биха пропуснали момента да наложат на България свой модел за окопаване в управленските й структури. Най-вероятно този модел предвижда смесена избирателна система, с преобладаване на мажоритарния елемент. Така ще се избегне опасността от изпадане под 4%-та граница за ДПС, а стогодишната партия ще получи голямо предимство в слабо урбанизираните райони на страната. Споразумяването й със сателитни организации и индивиди, сигурно ще доведе до самостоятелно правителство на БСП, лицемерно представяно за правителство на националното съгласие.

Най-интересна обаче остава позицията на д-р Тренчев - яростен застъпник за избор на личности. На първо време това ще е неговото отмъщение на онези сини лидери, които го оплюха при властването си. Останалите ще потърсят подкрепата му и неговото влияние повторно ще укрепне. Ала върховният му час ще настъпи, когато БСП поеме властта и той отново се яви като обединител на антикомунистическите сили.

Има ли алтернатива на мажоритарната система? Или по-точно казано, ще се предпочете ли път на развитие извън очертания сценарий? До голяма степен идейните течения в БСП в противоборството си на предстоящия конгрес ще решат съдбата на следващите избори. Надделее ли максималистисткия възглед за пълна изборна победа на всяка цена, парламентът ще се възпроизведе със същите групировки, но с други пропорции.От поразместения баланс, за съжаление, работите няма да потръгнат. Печелившият за България вариант е друг.

Широко представителство на основните политически организации в бъдещото Народно събрание, за да доузрее демократичната мая на народната воля. Това е целта на промяната, която се опитва да извършим вече от 5 години и за нея трябва да се търсят средства. А през идващия век, когато нещата се нагласят, нека да приложим схема за стабилизиране на новоизградените обществени структури.

Засега пропорционалните избори остават актуални и дори задължителни. Може само да бъде засилен личностния елемент, като се увеличи броят и се намалят по размер избирателните райони. В партийните листи за повечето от тези райони, припокриващи се отчасти с общините, ще участват до 2-3 лица, от чиито качества и облик до голяма степен ще зависи успеха на съответната партия. Преливането на гласове между районите ще позволи добре представилите се кандидати да използват недостигащите им гласове, дадени за техни колеги на друго място. С такъв пропорционален механизъм ще се осигури изборът на личностти. Стига да ги има. И ще бъде запазена автентичната воля на народа.

31.03.1994

*"Зора", бр. 14/19.04.1994
 

Неотдавна в статията „Мажоритарната заплаха" ("Зора" бр.14/19.04.1994 г.) изразих опасенията си от връщането към смесената избирателна система при предстоящите парламентарни избори у нас. Междувременно дискусията по този въпрос в политическите кръгове и в средствата за масова информация се задълбочи и някои позиции се проясниха. Изглежда и трите парламентарни сили в момента са за връщане на мажоритарния елемент в изборите, за да запазят своята доминация. Биполярният модел се оказа удобен за псевдодемократичните мастодонти в политическия ни живот.
Позволявам си, да се намеся в дискусията, не защото се надявам да променя предварително начертания ход на събитията, а само за да набележа контурите на една по-справедлива избирателна система, която до голяма степен отрича политическия егоизъм. Ще повторя предложението си от предходната статия за пропорционални избори, чиято схема ще позволи на избирателите да оценят конкретните претенденти за народни представители. В какво се състои тя?
Преди всичко, за да се стигне до благосклонно отношение на партийните лидери, но и поради отговорно отношение към тяхната роля в общественополитическия живот, предлагам 40 места в бъдещия парламент да бъдат разпределени с гласуване за отделни национални изборни листи на партиите и коалициите. Това ще позволи на формациите, преминали 4 %-та граница, да прокарат поне двама свои представители, претърпели неуспех в избирателния им район. Така ще се осигури присъствието в Народното събрание на членове от ръководството и на експертите на политическите организации, ако някои от тях не са успели или не са пожелали да се представят достатъчно популистки и угоднически пред избирателите.
Разпределението на тези мандати ще стане чрез определянето на цената им (необходимият брой гласове завямншандат), като броят на всички гласове подадени за партии и коалиции, преминали ограничителната бариера бъде разделен на 40. Според процедурата всяка партия ще получи толкова мандата, колкото пъти се вмества цената в броя на гласовете за партията. Неразпределените мандати ще получат организациите с най-голям остатък от гласове.
Основната част от мандатите - 200 на брой, ще се разиграят в 100 - 120 избирателни района, със средно по около 50 - 60 хиляди гласоподаватели във всеки от тях. Районите могат да бъдат изградени на основата на бившите околии и на сегашните общини, но е добре да се съблюдава за паритет при броя на гласоподавателите. В тях избирателите в деня на изборите ще могат да изразят своите предпочитания не само към партиите, но и към техните кандидати (по двама-трима в листа), тъй като намалените по размер райони ще се доближават по своя характер до едномандатните мажоритарни райони. Предимството е, че няма да се губят гласовете на партиите претърпели частичен неуспех в даден район.
Разпределението на мандатите ще е пропорционално, като отново цената им ще се определи само от гласовете на преминалите законовото ограничение от 4 %, след отчитането на резултатите за независимите кандидати. Гласовете на партиите разделени вече на една национална (а не регионална) цена ще дадат местата в парламента за определена формация по описания по-горе ред. Вътрешнопартийното разпределение ще се извърши според класацията на кандидатите по получените от тях гласове в районите им. Тук неравенството се състои в разликите на гласоподавателите и на реално гласувалите в отделните райони, а също и в явно неизгодното положение на втория в листата. Въпреки това, този механизъм ще осигури достатъчно справедливи и балансирани в политическо отношение избори.
Въвеждането на предложената изборна система може да стане сравнително бързо и безпроблемно. Необходимо е да се изготви законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове. Основни поправки ще претърпят членове 5, 21, 41, 43, 47 и пр. За късо време България би могла да получи принципно нов избирателен закон, с който всички непредубедени политици и гласоподаватели да отидат през есента на избори.

29.06.1994

*"Зора", бр. 24/5.07.1994