Излизането на двамата народни представители на ВМРО от парламентарната група на СДС окончателно потвърди неудачността на капитулантската коалиционна договореност между политически неуверената алено-черна организация и синята партия – хегемон в Обединените демократични сили. Последната значителна формация, представляваща идейното течение за утвърждаване на национална демокрация в България, е пред угрозата да потъне в политически изолационизъм или отново да се примири с незначителни позиции и влияние в бъдещия парламент, ако изобщо намери място в него. Подвеждащият “реалистичен” (минималистки) подход за навлизане в реалната политика, утвърден от Съюзния съвет на ВМРО през есента на 1994 г., пропиля за организацията шест изключително ценни години от периода на установяване на структурите и правилата на новото обществено състояние, в което изненадващо изпадна “тази страна”. Пораженията обаче не са само във вътрешнополитически план, но засягат и международната изява на функционерите от централата на “Пиротска” 5. Нека само припомня, че един от основните доводи за прибързаното и недообмислено включване в сърфирането из лабиринтите на парламентарната демокрация, бе необходимостта от спешно и ефективно въздействие над процесите на еманципиране от Югославия, протичащи в Република Македония. Уви …!

Има ли изход от тясната хралупа на изява, в която само се нанесе ръководството на червено-черните, а впоследствие започна да се оплаква, че там било притеснено. Вероятно пропуснатото време и доверие твърде трудно биха били наваксани. Все пак тази организация заслужава по-достойна съдба, ако направи усилие да излезе от порочната схема на корумпираната политическа система, проникната във всички обществени нива и инфраструктура. За това обаче е потребно оригинално (собствено) разбиране за същностните проблеми на България, автентично (непринудено) действие за тяхното урегулиране, а също нов подход както към организационното строителство, така и към политическата програма и послания, които трябва да бъдат отправени към българското общество.

Няма съмнение, че основната задръжка на ВМРО при участието му в политическия живот на страната е регистрацията по Закона за лицата и семейството. Това затруднение от 1994 г. насам не намери подходящо уреждане, преди всичко поради личностни съображения и притеснения, свързани предимно с лидеромански амбиции от страна на някои бивши и сегашни членове на върховното ръководство. Организацията се ангажира с несвойствени й политически задачи, които съществено възпрепятстваха нейната основна работа по запазване на българщината в Македония и сред македонските българи, разпръснати из целия свят. Докато през вече споменатата година изрично настоявах активът на формиращото се национално движение своевременно да се обособи в самостоятелна политическа партия, която бързо да популяризира умерени десноцентристки, консервативни (спрямо разрушителните за българския социум въздействия на реформата) позиции, мнозинството в Съюзния съвет на ВМРО се определи на страната на половинчатите и нерешителни мерки за навлизане в националната политическа система. Регистрираните по-късно няколко незначителни, марионетни и дори полуфантомни партийни структури в Пловдив и София не осигуриха достатъчно влиятелно присъствие на движението в общественото пространство. Сега, изпадайки в почти пълна безизходица, ограничено в тясната двупосочна пътека на минималното парламентарно присъствие при евентуална коалиция или на несигурното преминаване на четирипроцентната бариера при самостоятелно участие без развита партийна мрежа и идеологическа обосновка за бъдещото си политическо поведение, с недоуредената си партийна регистрация ВМРО е застрашено при пореден изборен неуспех да се маргинализира, превръщайки се все повече в агитка за поръчкови акции. За да не се изпадне в тресавището на политическото безсилие и забвение е наложително незабавно да се подирят нови идейни основания за съществуването на партийна структура на българското национално движение, които да изхождат от сериозни и основателни подбуди за участие във вътрешнополитическия живот. Самото партийно формирование трябва спешно и в пълнота да се представи пред българските граждани и да изгради своя организационна мрежа из страната.

Изминалите десет години на реформиране и пренастройване на българското стопанско и социално битие нагледно указаха невъзможността за бърз и устойчив възход, чрез който да се компенсира зациклянето от 70-те и 80-те години, настъпило както поради относителната изолираност на Източния блок от световните стопански процеси, довела до технологично и инфраструктурно изоставане, така и заради затъването в свръхетатизма, лишен от корекционните и насърчителните механизми на либерализма. През 90-те години, в условията на неизяснена собственост и аморфна обществена среда, усилията за ново наваксване на изостаналостта (антипод по характера си на компенсаторните екстензивни “скокове” от 50-те и 60-те, но с подобна на тях цел) бяха проиграни в хаотични и дегенериращи държавността и стопанството “планирани” мероприятия в момент на разруха на плановия механизъм за управление на икономиката. Дирижизмът, наложен в политическата среда чрез внедряването на биполярния модел и на подставени лица в ръководствата на повечето партийни формирования, установен в стопанската система с насоченото източване на индустриалните, търговските, туристическите, кредитно-спестовните и инвестиционните предприятия и институти, продължен посредством корупционния контрол над провлачващата се приватизация и създаването на нови частни монополи, опустоши страната. При така създалата се обстановка в началото на Третото хилядолетие неминуемо ще отчетем, че строителството на свободно пазарно стопанство е уподобявало строителството на най-светлия соцален строй – комунизма, при което свободата беше превърната във фикция. Не може да има в България автентичен либерализъм и още по-невъзможно е да му противостои реален политически, подчертавам, консерватизъм (който да подлага на обратен опън деформациите причинени от либерализма), без да се установи същински стопански плурализъм. Свободомислещи и волнодумни личности, а също консервативни типове у нас много, либералите и консерваторите къде се?

Политическата мимимкрия на определени личности и кръгове, самопровъзгласяващи се за носители и изразители на либералната или консервативната идея, не намира основания в действителната стратификация на обществото, поради което толкова лесно се осъществява безпринципното преливане от едни позиции към други. Засега само политолози и публицисти се опитват да прокарат някаква по-ясна идея за либерализъм и консерватизъм в български условия, но обременеността от догматичното минало и тук налага чужди схеми и традиции. “Ние” е едно от малкото издания, които се опитват да направят преглед на българската обществена мисъл от преди 1944 г. в споменатите идейни течения.

Все пак приватизацията вече изкарва на преден план пазарните отношения, въпреки диктата на изкуствените монополи, предизвиквайки трансформиране на политическите интереси и формации. Тепърва ще се групират нови партийни образувания, за да получат своето адекватно представителство в парламента и в изпълнителната власт дребните и средни предприемачи и собственици. Подставените лобистични камарили на олигархията и плутокрацията постепенно ще бъдат измествани от структури за защита на отделните прослойки, които, най-вероятно, също ще бъдат манипулирани от агентурните поделения и секретни проекти на самовъздигналата се тайна и реална власт. Независимо от това, плурализмът на мненията и на действията ще отвори за България живителния коридор към либералното общество. Освен ако разрухата и диктатурата не изпреварят нормалния развой на събитията.

Движението за национална демокрация е обществена конструкция, която е призвана, въпреки опитите за контрол от вън, да се определи на страната на възраждащата се средна класа, без да пренебрегва релациите със съседните й прослойки. Именно в съгласуването на интересите на всички слоеве на обществото в името на националното благо и просперитет, трябва да се подирят основанията за идеологическата и практическата програма на една бъдеща българска консервативна партия, която да издигне националното единство и солидарност в основни принципи на своето политическо верую, около което да се обвържат проблемите за стопанското строителство, модерното културно развитие и съхраняване на традиционалното, опазването на нравствеността, охраняване на законноста, защита на стародавните и устойчиви български идентификатори – език, писменост, религия, фолклор и пр. Само националното примирие и мобилизация могат да върнат общото ни битие в спиралата на възходящото придвижване към общността на развитите и правови европейски държави, въпреки и напротив непростимите престъпления срещу народното единство и доверие, извършени през последното десетилетие. Защото след тази безсрамна криминална кавалкада в западната половина на континента гледат на нас все по-снизходително, дори подигравателно, а и не само там.

Движението за национално единство и солидарност /ДНЕС/, за формирането на което се застъпвам от началото на 1994 г. (изненадващо бившият главен прокурор Иван Татарчев създаде през настоящата година сходно му по наименование Движение за национално единство и социална справедливост /ДНЕСС/ – може да е решил човекът да се застрахова с възможността един ден двете партии да слеят своите усилия в обединено, по-голямо и перспективно формирование), ще представлява общобългарските позиции и интереси, което неминуемо ще доведе до своеобразен еклектизъм, но при всяка система изкривяванията в една или друга посока са неизбежни. По-важното е да има баланс между тях и възможност за самоконтрол и авторегулиране. Възприемането на една по-широка идейна платформа и членството на представители от различни слоеве на населението трябва да се канализират в ясна и достъпна линия на политическо поведение. Извеждането на принципа за ограничен приоритет на общностните пред индивидуалните интереси, така че сред обществото личността да получи пространство за свободна изява на възможностите си, за задоволяване дори на завишени потребности в рамките на законността, е допустимия компромис между тези две толкова противоречиви начала.

Егоцентричният индивидуализъм и прагматизъм на днешното поколение политици, предприемачи, жреци на обществените настроения и светоглед увлече целият народ в една себеспасителна надпревара към пропастта. Надбягването по пистата на социалния дарвинизъм трябва да бъде възпряна, преди да превърнем окончателно страната си в джунгла, обитавана временно от диваци, поне докато не се появяват цивилизатори от близо и далеч. Спенсъризмът е идеология от миналия век, без изобщо да е пригоден за българските условия. През последните десет години освен общата тенденция на насилено и пришпорвано социално разслояване, няколкократно се провеждаха и конкретни експерименти в тази насока в различни сфери на обществения живот, а като привърженици на не-“естествения” асоциален кастов подбор се изявиха субекти от различни политически и корпоративни групировки, но особено впечатлиха някои вече бивши, пък и настоящи министри от кабинета на Костов.

Движението за национално единство и солидарност ще трябва да заложи на укрепване на българската държавност, на усъвършенстването на нейния институционален модел според съвременните условия, но и на съхраняване на традиционните механизми на държавна намеса чрез подходяща подпомагаща, насърчителна и урегулираща интервенция в стопанския и културен живот. Това несъмнено е задължително условие, доколкото преобладаващата маса от членовете на ВМРО, която ще образува политическия гръб на движението, е за изграждане на модерна държава на българския народ, а не за ампутиран държавен организъм, обслужващ предимно временния и неустойчив (разб. преходен) съвременен български елит. ВМРО е един от гарантите за настоящия национален характер и бъдещо развитие на българската държава и с организацията ще се наложи да се съобразяват всички, които желаят да отклонят България от националния й път.

За съжаление, при сегашното разположение на субективните фактори във ВМРО, където личните потребности за себеизява чрез вождистки схеми и практики надмогват продуктивното, прагматично и балансирано конфигуриране на движещите сили в организацията, едва ли е възможно да се постави сериозно проблемът за навременността на спешно изграждане на национално движение, което да изповядва разбирането за народно единство и солидарност. Засега ВМРО ще е принудена да се съобразява както с външни, така и с вътрешни контрагенти на договореността за несвойствената й ориентация и употреба, които я доведоха до сегашната дилема. Въпреки това, трябва да се предприеме маньовър за възвръщане на самостоятелността й, съчетано с отстояване и разширяване на заетите политически и обществени позиции. Какъв е изходът от двупосочно задънената улица на политическите изолация или съподчиненост ?

Възможно е, с усилията на цялата организация и с доверието на голяма част от българските избиратели с патриотични възгледи, ВМРО да премине четирипроцентната бариера на изборите, но съществува опасност това да се окаже пирова победа, доколкото самоувереността ще завладее ръководството, от което се изискват конкретни действия за подобряване състоянието на страната, а не затъване във фразеология и дребнотемие. Организацията е в крещяща нужда от подготвени, грамотни кадри, професионалисти в способност да проведат успешно набелязаната политическа линия. Също обаче е належащо, тя да има сигурни и съвместими по идейните си постановки и практически проекти партньори, за да не изпадне в безвремието на политическата самота. Тя се нуждае от отваряне, докато сегашната тенденция при вземане на управленски решения води до свиване на обсъжданията в един тесен кръг от организационни работници.

Търсенето на нова коалиционна договореност или споразумение за следизборно сътрудничество е първостепенна задача, от чието правилно изпълнение ще зависи и политическата тежест на организицията през периода на следващия парламентарен мандат. Един от възможните подходи е участието в коалиционно образувание, чиито членове ще имат възможност самостоятелно да се явят пред избирателите със собствена предизборна платформа, със своя бюлетина и листа. Вече съм предлагал такава схема, за реализирането на която е необходимо да се извършат съответните промени в избирателния закон. Нужно е да се увеличи броят на избирателните райони, да се предвиди нов механизъм за излъчване на избраните кандидати, да се допусне възможността партиите в една коалиция да участват в изборите за своя сметка и ако получат повече от 2 % от гласовете, а коалицията, съответно, повече от 6 %, партията да излъчи своите победители и дори да прибере (пропорционално с останалите членове на коалицията) гласовете на партиите, непреодоляли двупроцентната бариера. Тази схема предложих на заседание на Организационния съвет на ВМРО още преди повече от две години, но тогава не й беше обърнато внимание, поради нечия лична незаинтересованост. Дали вече не е твърде късно да се върнем с подобно предложение към формулата Обединени демократични сили и с кого ще може тепърва успешно да се коалира ВМРО?

В организацията някои все още изживяват илюзията, че движението е всичко, целта не е важна. Властта не се дава заради самата власт, а за да може чрез нея да се управляват адекватно съвременните ни обществени процеси. Демократичната система позволява, независимо от вродените й и неизбежими пороци, да се подменят личностите и тезите за постигане на ефективно прилагане на властовите механизми в съгласие с обществените интереси. ВМРО също трябва да се съобрази с тези изисквания и да се научи навременно и подходящо да променя личностите и тезите, необходими за реализиране на нейните цели.

14.11.2000

*Публикувана със съществени съкращения в ”Ние”, бр. 11–12/2000