В края на март в Кюстендил се състоя Третият редовен конгрес на ВМРО - Съюз на македонските дружества. Подобно на конгреса на революционната организация от началото на века, проведен в същия град, Кюстендилският конгрес на ВМРО-СМД положи началото на нов етап в развитието на македонското освободително движение. С него приключи преходният период след възстановяването на организацията в началото на 1990 г., през който тя все още се колебаеше между културно-пропагандното си минало от времето на комунистическия режим и обществено-политическите импулси, възбудени от разконсервирането на либералната политическа система в България. След този конгрес ВМРО вече е ясно изразена политическа сила, която тепърва ще оказва съществено влияние върху обстановката в страната и на Балканите.

Третият редовен конгрес протече при непостигано досега сплотяване и съгласие между подавляващото мнозинство от делегатите, което беше предизвикано от грубите и почти необосновани нападки в предконгресния период на една разнородна група, отдавна откъснала се от същинския организационен живот и отричаща необходимостта от обновяване на ВМРО. Нейните непохватни и провокационни изяви доведоха единствено до пренапрягане и сковаване на обстановката и с това само услужиха на идейните си опоненти. Демонът на разцепление в организацията, болезнено познат от по-предишни времена, предотврати широката дискусия, ограничи обсъждането на политическата ориентация и перспективното развитие на Съюза на македонските дружества.

Всъщност, благодарение на неумелия психологически етюд, разигран от опозиционната македонска инициативна група, конгресът упълномощи Съюзния съвет на ВМРО-СМД да е отговорен за решението по какъв път да се продължи политическата еволюция на организацията. Така само ръководството ще предрешава бъдещите й политически позиции и действия.

А структурата на най-висшето ръководство претърпя радикална промяна. Възприет бе моделът на триумвират, при който трима равнопоставени, равноправни и равноотговорни председатели имат пълномощия да водят делата на организацията в периода между сбирките на останалите ръководни органи. Тук се постави голямата въпросителна - ще успее ли тази структура сполучливо да се нагоди и дългосрочно да функционира, особено като се има предвид, че ограниченията на мандатите отпаднаха? Все пак да пожелаем разбирателство и ползотворна работа на новите председатели на ВМРО-СМД, безспорно най-голямата, авторитетна и дейна българска националистическа организация.

Независимо от демонстрираната спойка на представителите на дружествата от страната, в кулоарите, а дори и от конгресната трибуна, се чуха мнения за корекция на възприетата политическа линия. Основен лайтмотив, най-вече на делегатите от Родопите, беше крайното отрицание на каквото и да е сътрудничество с ДПС, без съобразяване със сегашните договорености и ангажименти към СДС, в случай че на "Раковски" 134 отново надвисне сянката на Сокола. Самото сътрудничество със синята коалиция също на предизвиква ентусиазъм сред повечето от членовете на ВМРО. В отчетния доклад на Съюзния съвет за периода 1993 - 1995 г. беше изнесено, че при проведеното допитване в началото на 1994 г. само 17 на сто от членския състав е подкрепил бъдещо коалиране със СДС, докато 38 % са били за самостоятелно участие в изборите, а 48 % са одобрили включване на политическо представителство на организацията в евентуален национален блок на патриотичните сили.

Според някои изисквания на конгреса, сближаването със СДС е предизвикало частичен отлив от редиците на ВМРО. По-негативно обаче е помрачаването на авторитета и отстъплението от извоюваната позиция на съюза като самостоятелна, независима и достойна организация. И то в замяна на 2 (две) места в Народното събрание, чрез които едва ли може да се направи нещо съществено при абсолютното мнозинство на БСП. А също нещо, което дори е по-важно - ВМРО беше възпрепятствана на изборите на 18 декември 1994 г. да навлезе решително в политическия живот на страната.

След изборите някои реалистично мислещи представители на СДС констатираха, че съюзът с ВМРО е допринесъл за поражението на коалицията. Лидерите на ВМРО отхвърлиха в нарочна декларация обвиненията, тъй като добре познаваха хаоса и бездарието, с което се водеше синята предизборна кампания по места и на този фон техните изяви с добрата си подготовка и дисциплина бяха просто блестящи. Но те не отчитаха, че електоратът на СДС е твърде аморфен и разколебан и съюзът с твърда организация като ВМРО може да отблъсне нихилистично настроените избиратели, а от своя страна патриотите и националистите вече трудно можеха да повярват и да подкрепят СДС.

Третият редовен конгрес на ВМРО-СМД остана в историята. Каква история ще произведе занапред македонското движение? Балканите са бременни от потенции за положителна промяна на българското статукво и дано в тази ситуация ВМРО съумее да направи своя най-добър, най-правилен избор в служба на България.

30.03.1995

*"Зора", бр. 14/4.04.1995